На село

На автогарата в областния град имаше голямо стълпотворение от младежи. Момчета и момичета чакаха пред един от секторите и си говореха. Лятната ваканция вече бе започнала и явно децата щяха да заминават за дълго. Всички бяха с раници и чанти, говореха превъзбудено и наподобяваха жужащ кошер с пчели.

-Само Катя и Монката ги няма. – каза едно от момчетата, облечено с къси спортни гащи и бяла тениска. – Ако не се появат до 10 минути ще тръгнем без тях, а те ще дойдат със следващия автобус. (още…)

Всяка сутрин хлябът в село Гешаново се докарваше с камион от съседното Карепелит. Тъм имаше фурна, която захранваше всички села в околията. Хлебарите запретваха ръкави още в 3-4 часа сутринта и така до обед. Хората от Карапелит се нареждаха на опашката около 6,30-7 часа. Всеки идваше след като вече е издоил овцете и ги и извел от двора, от където ги поемаше овчаринът. И така сутринта пред фурната се обрадуваше нещо като събрание на селото, на което всеки споделяше плановете за през деня.

При хората от съседните села програмата бе подобна. В Гешаново, синият камион „ГАЗ”, с който се носеше хлябът, пристигаше около 10 часа. Продаваше се в единственият магазин, който се помещаваше в една от къщите. Мнозина идваха тук още от 9 часа. (още…)